сряда, 12 декември 2012 г.

Цената на парите

Начи, от два три дена мисля  дал да пиша или не. Щото все ще има засегнати.

Всичко дойде от едно проклето яйце. Ма не кв'о да е, а от седем и педесет.  И моята гледна точка беше, че т'ва не е цената на  българина, който естествено ще купува.
Не казвам нищо за всички ония платежоспособни, на които съдбата не подложила  крак и тв'а си е щракане с пръсти.

Оставам по горните да не започнат да ритат и ще развия моите аргументи.

Човек се ражда по кожа. Без дрехи, пари, професия и название.
Това са придобивки на неговото усилие  с начален подход на родителска помощ , обществени условия, социална среда ( познати) и приятели.

Първо никой не избира де да се ражда и кой да го ражда. И никой индивид не е виновен, че така наречените родители са решили да няма начален подход.

Никой не избира средата си, тя сама го избира и не се знае какво има вътре.

Не всеки има приятели на които не знае бройката.

Към такива лица обществената среда е много люта.  И трябва хъс, инат и дух за оцеляване.

Както виждате ( щом драскам), съм оцеляла. Няма да ви чертая тука детството си. 
Една случка само. 
Бях трети клас и  ни  возеха с автобус до града. Както съм казвала аз съм " селянче" .
Моята майка ме пращаше с престилка( униформа) на петна. К'ва дума имам аз!
Един ден набарах един сукман(син) и една блузка (бяла). Изпрах ги. Отидох на училище и ми каза учителката браво. Не знаеше, че съм аз.  От тогава се перях АЗ.
И кукли нямах...

Но като станах (печеливша) не ми дойде в разума да си купя скъпи дрехи. Имала съм възможност. Когато нямаш образование, работиш тежък физически труд. Примерно Родопа- кланицата.. 
Знаете ли к'ви заплати бяха тогава. От деветдесет до  сто и двайсе. А аз взимах таван четиристотин и петдесет.  Е  вземах си едни книги. Сега глупави. Но с мярка.
Но знаех, че т'ва не е вечно.

Виденовата инфлацията така ме измете, че за една заплата си купих пет продукта. Хубавото е, че мина бързо.

Какво хванах от сегашната псевдо- демокрация. 
Свобода на информацията . Колко мафиози си ходят по улиците болни и колко къщи имат.
Колко премиери си правят на  лапни муха и гол шаран
Колко правителства хванаха мазоли  по гъзовете да си  стоят в парламента.

Останах без работа  и съм дискриминирана за друга ( то па к'ва ли има)  поради основното си заболяване   с което  навремето съм " вадила" 450лв.   И вследствие на това и куп други причини вече има три хронични болести.
Като на двете лекарствата си плащам като поп. Най евтиното струва колкото това яйце по горе.
Мога да си го купя, но ми се свидят парите. Има пари в къщи!

След 1989г спечелиха всички, които не ги е ритнала съдбата. Имаха свободата да избират , какво да направят със себе си. Те не са голяма част от хората в България.
Поне край мен.

Да не би аз де не съм искала да уча, да се развивам и да бъда нещо. И сега когато може, може БИ щях да се подхлъзна да не ценя парите до лев.


пп Т'ва не са всичките финансови възходи и падения през годините. Не съм ги написала щото поста няма  за целта да става роман. 
Също така няма за цел да обижда никого. Изразява  гледна точка и мнение, които не са измишльотина. 
Не цели гостите на блога да съжаляват автора. Това са само факти вече !!

Няма коментари:

Публикуване на коментар