неделя, 16 декември 2012 г.

Защо и от къде има Дядо Коледа

Някога преди мноооого години, които сега не могат да се  изброят дори и на машина, имало една държава. 
Само това се е предало. А дали е била на нашата планета Земя ( а може и да   е  :)  ), не  се знае.
Защото там нямало сезони.
Представят ли си?!
Няколко дървета на едно място. Едното цъфти, другото дава плод, третото  му падат листата. И веднага се повтаря.
Няма голи поляни без трева. Просто, веднага се появява нова щом една остарее.
И цветята като дърветата. Те са толкова много, че дори и да се вгледаш, не можеш да забележиш нищо. Кое кога расте, кога цъфти, кога увяхва и пак.
А хората живеели безгрижно. Ден за ден.
Нямало цар, управляващ или командващ.Сякаш всеки знаел бъдещата си стъпка иии
Да, но няма скрити неща. И такива  красиви, несинхронизирани, не командвани и анархични неща пречат.
Всяко нещо трябва  си знае място и не може да съществува  в стадна йерархия.
Започнали да се появяват различни кандидати  да вкарат това място в ред, под строй и униформа.
Първоначално събирали хората и им обяснявали, колко нередно живеят. Как без форма на строй ще си навредят. Като са различни, никога няма да са направили нищо за държавата си. Особено без водач.
И тъй като те гледали недоумяващо, започнали да ги нападат с оръжия.
Докарали им студ, сняг и виелици. Всички дървета се оголили. Цветята изчезнали. А хората били облечени с  бели дрехи, до пеленаче.
Само един дядо, кой бил мнооого сърцат, решил да не се подчини. Нарочно извадил от раклата най- червените си панталони, рубашка , шапка и ръкавици. Излязъл насред  бялата пустош и вдигнал ръце. 
- И да ми съборите дрехите, моята кръв е червена.
Те пуснали най-лютите виелици. И лека, полека дрехите му започнали  да побеляват по краищата. Тъкмо дядото си помислил, че ще умре и всичко спряло.
Обърнал се. Зад него имало хиляди деца с пъстри дрехи.
Възрастните които вече променили сърцата не излезли. А децата, те винаги имат чисти сърца.
От тогава лека, полека живота си тръгнал. От някъде се появили и сезоните за да напомнят, че няма вечни неща.
Само в най- лютата зима се появявал дядото с червените си дрехи, да почете своите спасители. А те го нарекли Дядо Коледа.


Няма коментари:

Публикуване на коментар