Като останеш гол,
с честната си сричка.
И драскаш с вързани очи.
Излизат дума, подир дума.
Навързват се, иди и им скочи.
Тяяя, дарбата по гола ума'.
Изтърсва всичко изведнъж
Навързва изречения без гума.
И да ги гониш,
все са си надлъж.
А отдолу смисъла ядосан.
К'во ме правят мене на глупак.
Да не съм пръстен,
на ръката носен.
Ще ме сложат даже и на крак.
Музата каквато е вежлива.
Веднага бърка в друго ми АЗ.
" Като драскач ша бъдеш горделива."
Не ме накарвай да излизам с праг.
Ще им сложа толкова вратички.
От запетаи ще им се завие свят.
Изреченията вечно ще са криви.
Смисълът от долу ще е пряк.
Няма коментари:
Публикуване на коментар