неделя, 23 декември 2012 г.

Всичко се ражда в нощта

В очите ти, пак Коледата стара.
А аз пък искам новичка звезда да затрепти.
С не повтарящи искри.
И без пожар ще изпека китара.
Едничка струна само да дрънчи.
Елхата винаги е млада.
Бодлите вляво винаги болят.
Топките от ръката падат.
Искри по ледно си хвърчат.
Не цениш и празните шушулки.
Застанали  пред твоята врата.
За Новата Година, като булки.
На твойта сянка и гирлянди, НЕ.
Искала да е сама.
Ти, по старому с пожълтели ленти.
Играчки скъсани от вчера и без днес.
Даже да не пускам лами.
В тъмното да украсявам, или нощес.
Но точно там пък раждат се звездите.
Дори една за голия ти връх.
Ще ти показвам новата ( "Коледа")с бодлите.
А знам, че пътят е един и същ!


Няма коментари:

Публикуване на коментар