Малко носталгично

Днес се правих на майстор и много яка.
Витрините за стъклария бяха с шперплат та ги лепнах с фолио. То купено си беше. И смених малкия кабел на кабелната вече готов. Там местих две, три секции. Но..
Тръгнах за инструменти.
И видях моите. Еее имам си, любими. На тъкачка и бригадирка.

 Брех, някои кви любими професии имат.
Преди да се разгъна да спомена, че държавата унищожи тъкачество.
1 с приватизацията.
2 със свободата на китайските и други стоки
3 не толериране на остатъците от българското тъкачество
( аз бях в центъра на действията)

Не комп. Не Фотошоп. Моите инструменти на тъкачка + бригадирка.

Кукичка за вдяване и ножичка за отрязване на вече затъкната жичка.

Самоделна отверка  и нож, за тъкачка . ( не помня от кой майстор) Отверката е за отблокирване на грайфери(  тва дето движи вътъка или модерна совалка) Демек, майсторея се :)
Нож-почиства конците останали на макарите от вътък.

Инструменти за бригадирка.
Двойна кука, Бригадирката трябва да става и за вдевачка- да вдява основи.
Самоделен инструмен за чупене  на повредени на копчета. Следва смяна на нови.
Копче- място през което минава нишката.
И рулетка. Не може да не се мери ширината нов вид плат.
Има и едно малко гребенче, ма съм го прахосала. Много необходим инструмент.

 Мечтаехме си за  Зулцер- немски машини с  почти компютърно оборудване. Но си харесвахме и това руско СТБ . Снимката не отговаря на нашите с които сме работили. От руски сайтове е. Щото тука както унищожиха тъкачество, така и снимки няма. Имам из къщи лични снимки със станове, но да не навлизам чак толкова.

Аз бях добра тъкачка, вече съм го споменавала. Ей това горе или нещо подобно. Десет такива съм гонила за метри. После като бригадирка дори и на западене, поне  осем, десет тъкачки по десет. Ма си го харесвах, къвто и артикул да излезе. Или после аз да го тананя като бригадирка.

Не е  да съм принцеса нали. Неща.

Сега бубнадясвам с компа.