Сеидба

Не усетих, кво напрай с мен живота.
Дали не си играхме на обичане.
Жестоко ли  с ботуши съм  го ритала.
И не остана в мене за наричане.

Сега като се поогледам.
Стени и сенки, и някой счупен джам.
Само една саксия, лекичко напукана.
Напомня, че още съм си там.

Само да има с кво да я полея.
От пепелта на грайфера с ботуш.
И да си спомня, с кво да я засея.
Инак живота ще ме хвърли в туш.