Сомнамбулско ми е

Днес римата като ме видя и избяга в дън гори тилилейски. От снощи ми е чоглаво.

Започва сополивото висене по пейки на стада пред врати. Аз лично ще събирам листи.

Бях споменала, че тва нещо(телково) ми е кат три цяло и четри по скалата на търпението.

Може би защото с времето съм разбрала, че думата пациент е намислена за някоя маймуна.

А хората са бройки, листи, епикризи и точно описани болести. Ни по-малко, ни повече. Щото инак се разтяга на локум.

Може и каучук. Който стига от, до.

Никой не се интересува от  свивания, болки, сърбежи и малко лудости.

Трябва написано, доказано и донякъде видимо.

И не знам що тия неща доктори, намират причина да ни обиждат. Дали не сме им боксовата круша за некви лични неща или служебни несгоди.

Ще рече, че част от   тях са по-болни от нас. И с неясното си съзнание, ще премятат бялата си престилка и ще се мислят за полу богове.

И като се има в предвид, че това се отнася за никому неизвестните, не роднините и никому  не платилите.... ще има цепене на конеца с брадвата.

И начи,  тука има пациентиии и не пациенти.

Аз съм НЕ-пациент. И затова от снощи  ми е терсене на търпението по скала,  по гринуич, попаралел. Играе ми бабичката нещо сомнамбулско.