вторник, 22 януари 2013 г.

От своята страна

Признавам.
Лош стопанин съм на душата си.
Оставях я с открехната врата.
Между малкото истински приятели.
Други са ритали до крайна нищета.

Оголена я ръбаха по мигове.
С годините остана като мит.
По некое, изхвърлих призрака.
И пак години съживявам вид.

Много се наричат на приятели.
Като в паспорт с лични имена.
Трудно преминават през вратата ми.
Заключена за вечни времена.

Така съм лоша  с мойте катинари.
С доспехи и сабя в ръка.
Ако приятел сърцето ми удари.
Знае пътя, от своята страна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар