вторник, 22 януари 2013 г.

Пролет иде-трябва панаир

Той сега ша почва.
Ма да се пофаля. Затворих последната бумага за онова лудо гиле-телка. И врметой с мене. Пролет.
Ма пак се уморих.Заболя ме кратуна, пръст, кръст, гъз ( по пейки беее, ааа), крак ( двата)
Девет деня, как одя по упашки. Не за примоции. Инак щях ли да гладувам, ммм. Щот щяха да са повече( дните).
Окъпваш си джудувката. Срсеваш дува косъма и половина. ставаш с първия алармен петел и почваш.
Ма ни си пръв. Дълъг ти търпеливия супол на търпението, кат гледаш вратата. Влизат и излизат като на панаир. Твоята свирка ни струва пет пари. А си са убадил, ай без балончи пред трибуната на унува там лудо-гиле-телка.
Излязох толкуз търпелив човек, че сега съ припознавам. Унува там ни съм аз.
Кбритлията кат запали става уралия на центъра на панаира.
Обааче тоз панаир сега започва. Иии не трябва да бързам да се назовавам..
Вий не знайти.
На трибуната, все едно си новобранец за казармата от 66 г.и старшината вади машинката да те стриже. Ма не кратуната, а всички окончания на мисли и нерви.И глеаш начиии, как ти казват" мамуно проклета иди другаде".
А тиии грабваш чука на търпението и почваш да удряш.Щото ако изскочи, голям панаир ша става. Но само за минути.
Като свърши патакламата, ша са намериш извън гори тилилейски. И даже дядо ти торбалан няма да те иска за рана.
Та си приготвям свирките, балончетата и други джуджувки  на търпението и чакам финала на панаира. За тез работи на мен много време ми трябва, кво да съ прави.
Разпознаването на себе си, ще се види и чуе. Пак с панаир де.
А дано времето да е такова.

Няма коментари:

Публикуване на коментар