Както вече се разбра, хората са изгонени от рая. Само, че не били толкоз серсем с будали и не отишли нито в Сахара, нито в Южният полюс. Изпльоскали се направо в Африканската джунгла. И то при реката Нил с големите гадни крокодили. Но мъжът бил як и безстрашен( не кат сегашните). А жената не подскачала като полудяла, при поява на питон.
Намерили си пещера с езеро. Скоро жената се приучила и подредила вътре добре. Имало нар и огнище.
В това време, мъжът построил нужник, баня и кошара. Ма за диви животни. Щото от рая им останали само кучето и котката.
Всеки се огледал и разбрал, че нещо му липсва. По-пъргава излязла жената.
- Нямам дърва за огнището, Нямам прътове за нара и листа за дюшека. Искам и дребни камъни за пода. Кожа за тасма за задника и същата(голямаа) за по студено време. Искам кожи за юрган. За детето ( вече имали) Пръти за креват. Лиана за люлка. Много тасми от заешка кожа, за неговия задник. И най важното, донеси месо.
Мъжа едва дочакал и казал.
- Аз съм гладен. Месото е тука от два часа. Дървата не са пред краката ти, да не се спънеш. И се обърни та виж тия пусти нарове. Ма внимавай да не се обесиш на люлката и като бързаш да не ти излязат мазоли на хубавите крака от камъни.
А сега иди потърси салата на някоя палма. Ние с кучето излизаме на въздух.
Иии, тогава жената нямало на кого да остави детето, освен на котката.
Върнала се ядосана. Направила салата. Извадила храната на мъжа и кучето навън и подпряла вратата с един камък.
Завалял як дъжд. След едно денонощие молби пуснала в пещерата само мъжа. И то, само за вечерта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар