Вересии

Сякаш съм на този свят назаем,

и за малко.

Даже договор не четох,

името ми не е в давност.

А всъщност, тее годините,

си тичат.

И наема  за ден предричат.

Любовите ми незаети, кретат.

Една е, на квартиранти шета.

И те така кат мен, интерезчии.

От мен си вземат все на вересия.

Душата хлопа на вратата.

 Май наема ти скъпа, е в краката.

Всичко скърца, 

неразбрано, не зашито.

С лепенки за наеми покрито.

Сякаш съм на този свят назаем,

и за малко.

Уж  подарявам, а то остава жалко.