сряда, 2 януари 2013 г.

Вересии

Сякаш съм на този свят назаем,
и за малко.

Даже договор не четох,
името ми не е в давност.
А всъщност, тее годините,
си тичат.
И наема  за ден предричат.
Любовите ми незаети, кретат.
Една е, на квартиранти шета.
И те така кат мен, интерезчии.
От мен си вземат все на вересия.
Душата хлопа на вратата.
 Май наема ти скъпа, е в краката.
Всичко скърца, 
неразбрано, не зашито.
С лепенки за наеми покрито.

Сякаш съм на този свят назаем,
и за малко.
Уж  подарявам, а то остава жалко.

Няма коментари:

Публикуване на коментар