Свободно Объркващо

Споменавала съм думата " не мразя".

Не е вярно. Мразя да съм роб.

Да отида някому да лазя.

За да стане после мой, единствен лоб.

Привилегии с вериги не подменям.

Дори и място с гвоздей във ръка. 

А каишката я слагат толкоз нежно.

Но  се завърта моята глава.

Погалвала съм клетки най-различни.

За дом, за песен дори за свобода.

Примамват те толкова лирично.

Докато не падне твоята душа.

Тя трябва да грозна, груба.

С пътека самичка да се слей.

Разбрала, че робството е " чудо".

Ако излезне, вече няма да посмей.

В грозотата пъпка се намира..

Но не напира много да цъфти.

Понякога нивга не излиза.

Ако няма " ключ, вода и...."!