вторник, 8 януари 2013 г.

Свободно Объркващо

Споменавала съм думата " не мразя".
Не е вярно. Мразя да съм роб.
Да отида някому да лазя.
За да стане после мой, единствен лоб.
Привилегии с вериги не подменям.
Дори и място с гвоздей във ръка. 
А каишката я слагат толкоз нежно.
Но  се завърта моята глава.
Погалвала съм клетки най-различни.
За дом, за песен дори за свобода.
Примамват те толкова лирично.
Докато не падне твоята душа.
Тя трябва да грозна, груба.
С пътека самичка да се слей.
Разбрала, че робството е " чудо".
Ако излезне, вече няма да посмей.
В грозотата пъпка се намира..
Но не напира много да цъфти.
Понякога нивга не излиза.
Ако няма " ключ, вода и...."!

Няма коментари:

Публикуване на коментар