Иванчо

Учителката бавно се запъти към класната стая. Никога не знаеше какво я очаква. На тоя Иванчо му щукваха такива неща! А всички го следваха сякаш беше внук на кмета, президента или Бога.

Каквото и да направеше, не му се сърдеше дълго. И не го наказваше тежко. Но май трябваше.

Последния път като влезна', всички изпоскачаха  с куп балони. Уж в нейна чест. С какво бяха надути, не ги разбра, но Иванчо скочи  през прозореца.

И каквооо, другите след него. Нямаше време даже да извика от вцепенение. Притича до прозореца, а те бяха изчезнали. Само  с грамадни букви бяха нашарили площада, ЧРД.

Директора я мъмри много и обстойно провери всички за рани. Нямаха нито една Иначе сега щеше да е извън портала и нямаше да пристъпва като мишка, която чака котка.

Голямата тишина я удари още в коридора и това не предсказа добро начало с лесен край.

Влезе в класната стая и спря.

Иванчо беше  застанал на един крак в някаква оплетена поза на йога и от него се чуваше само, оммм, оммм.

Всички останали  си седяха послушно, както за час, все едно Иванчо го няма там.

Но той си е там и не помръдва, не омеква и не криви тази поза.

Учителката забрави за другите деца.

 Първото нещо което си помисли, че се шегува. Той цар на толкова неща. 

- Иванчо този път ще извикам директора.

Появата на директора накара децата да застанат  в мумийско положение. Но Иванчо не по мръдна. Все така си седеше на един крак в оплетена поза и от него се чуваше оммм. оммм.

Само, че този път беше вече само на един пръст. Явно показваше респект.

Второ. Помсли си, че  е болен и има проблеми. Затова реши да му поговори.

- Иванчо, ако ме чуваш мръдни свободен пръст на ръката.  С тия пръсти можеше много, нали Иванчо. Помниш ли как успя да скриеш всички тебешири и химикали. А после за месец трите  двайсет годишни фикуса пред кабинета на директора умряха

Мигни с клепачи Иванчо, моля те. Не си ли спомняш де? Като те изкарах от пред и ти намигна.

Двама им се приходи до тоалетна. Трима им долоша. А един направо припадна, та викахме бърза помощ, която струва на директора стотина лева .

Иванчо не трепна. Дори това оммм, взе да притихва. Но позата си оставаше и учителката започна да ходи напред назад а директора взе да рови в бележника си.

Сега вече директора взе думата.

- Ще извикаме бърза помощ.

Каката е в горния клас. И майката е наблизо. А ето го номера на бащатааааа.

- Е е ее , тва нема как да стане. Довечера имам парти, нали съм именник. А пък и вчера обещах на всички една незабравима почерпка, ха ха ха.

В това време звънеца звънна и стаята се опразни за нула време. Нямаше и следа от йога. На неговото място имаше голяма кутия шоколадови бонбони.

пп Честит празник на всички именници!
( На майка ми и баща ми, които са именници, но не са на този свят. Да им покажа, че им простих! Не, съм простила!)