понеделник, 7 януари 2013 г.

Самоиронично

Викам, да разпиша днеска блога.
Той отвръща.
- Днеска па не мога.
- Що бе идиот такъв.
Дърт, но пъргав и по бройка пръв.
- Наичиии, почваме с обиди.
Глей си твойте очни миди.
С тях обърка ми живота.
Блог ли съм?
Или сливи от компота.
Много си сбъркана да знайш.
Еднооо мислиш, друго в мене прайш.
Лириките  са ужасно твърди.
Блъскат ме кат някой бърдо.
Аз вместо да тъка любовни думи.
Удрям  сърцата с едно безумие.
А пък разказите, малиии.
Стискам  страници.
Напишках се от смях, не разбра ли?
И изведнъж от лична лика.
Ми избиваш, ти на политика.
От всякъде Объркващо върви.
А после казваш, иди и го пиши.
И ми кажи да знам.
Без тоя блог да ставам на имам'.
Като влизат тука гости.
Ще се Объркат и кои ли ще са прости?
Аз почесвам си главата и подрънквам по вратата.
- Ти нареждай тука, дан ни та  изтрия.
Не съм влезнала    за работническа кирия.
Аз ще ти нареждам думи най-прекрасно.
Ти ще ги Объркваш, туй си толлкоз ясно.
Все някой гост мил и драг.
Ще разбере от къде, ще е, кога и как.

Няма коментари:

Публикуване на коментар