Самоиронично

Викам, да разпиша днеска блога.

Той отвръща.

- Днеска па не мога.

- Що бе идиот такъв.

Дърт, но пъргав и по бройка пръв.

- Наичиии, почваме с обиди.

Глей си твойте очни миди.

С тях обърка ми живота.

Блог ли съм?

Или сливи от компота.

Много си сбъркана да знайш.

Еднооо мислиш, друго в мене прайш.

Лириките  са ужасно твърди.

Блъскат ме кат някой бърдо.

Аз вместо да тъка любовни думи.

Удрям  сърцата с едно безумие.

А пък разказите, малиии.

Стискам  страници.

Напишках се от смях, не разбра ли?

И изведнъж от лична лика.

Ми избиваш, ти на политика.

От всякъде Объркващо върви.

А после казваш, иди и го пиши.

И ми кажи да знам.

Без тоя блог да ставам на имам'.

Като влизат тука гости.

Ще се Объркат и кои ли ще са прости?

Аз почесвам си главата и подрънквам по вратата.

- Ти нареждай тука, дан ни та  изтрия.

Не съм влезнала    за работническа кирия.

Аз ще ти нареждам думи най-прекрасно.

Ти ще ги Объркваш, туй си толлкоз ясно.

Все някой гост мил и драг.

Ще разбере от къде, ще е, кога и как.