Гол се ражда, чудото човек.
В живота си натрупва свойте дрехи.
Избира сам, добър и чист елек.
Или натруфени, чучелски доспехи.
Освен това и риза, доброта.
Понякога с копчета от злоба.
Намята платното на честта.
Лъжата край врата за проба.
Джобове с надежда си крои.
На другите с везна раздава.
Мечтата му в обувките стои.
Връзки без любов не се познават.
Гол се ражда, чудото човек.
Погледне ли се, сам не се познава.
Понякога е пеперуда, лек..
Друг път звяр, за къвто не признава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар