Свети Трифон и Свети Валентин - надпревара ХХХ и четвърта

Както всяка година Трифон и Валентин си бяха оставили светиите на тавана и се бяха приготвили за поредното състезание за желанията на хората. Тия светии им пречеха, щото  на война, опсссс. На състезание трябва да се употребяват всякакви средства. Ма не върви с ореоли на кратуните, нали.

Трифон знаеше, че оня любовчия става късно и затова стана по първи петли и разположи сергията си на платото. Избра такова място, че от където и да влезнат хора трябва да минат първо покрай него. 

Наложи пъстра покривка. Нареди харни мезета. И накрая сложи свойте чудни вина в многобройни чаши.

Току що изгря слънцето и освети чашите. Същинска алена кръв. Няма начина хората да не се опиянят от тозиии.

И хоп цъфна Валентин. Още сънен, примигваше като пеперуда.. Целия розов и лъскав, че чак Трифон затвори очи и стисна юмруци в конопената си дреха.

Тръшна сергията си на първото място, където се спря и започна да изсипва сърца. Всякакви. От- до.  Камарите му станаха толкова големи, че засенчиха на Трифон чашите. Той само скръцна със зъби и леко сви големия си гръден кош.

Само, че Валентин не спря. Запърха си и от разстояние започна да изсипва шоколадови сърца в една табла. Може би всичко щеше да е наред, ако едно сърце не рикошира и не тупна в една от трифоновите чаши.

На Трифон сал това му изтряска търпението.

- Ей сега те смачках, лигльо пеперуден.

- Само да си посмял. Надигна се Валентин. Толкова сърца ще ти натъпча в устата, че никога няма вече да помислиш за пиене.Ма не знам, коя булка ще те хареса, ха ха ха.

- Знаеш ли колко жени ще виждаш, като те трясна с една бутилка вино по нежната кратуна. Цяла сюрия.

- Ти  извади бутилката, е па аз ще извадя лъка.

- Лъка ти го няма бе идиот. Оставил си го със светията си на тавана. сега те сбарах.

- Ма тя и твоята бутилка я няма. Закиска се Валентин.

На Трифон му се вдигнаха  гемиите и скочи. Валентин не остана назад и по средата се образува едно въргало. Ту единия отгоре , ту другия. Дори не успяха да видят, че бяха потрошили всичко.

Чашите с вино, мезетата и сърцата бяха  заедно с тях. Бяха заприличали на някакви неопределени неща по вид. Защото ги нямаше светиите, естествено.

И все пак усетиха че някой ги наблюдава.

Представете, две фигури в кал с мирис на вино и бучки шоколад тук там.  Само очите им светеха. Спряха да се бият.

Пред тях стояха мъж и жена. Вероятно дошли да ги почетат. Да изберат един от тях?!

Огледаха се. По някакво чудо, беше останала чашата с вино, в която се намираше шоколадовото сърце.

Трифон пресегна да извади сърцето. Нооо, Валентин го плесна през ръката и реши да излее виното. Докато като за последно се опиваха да умрат или да живеят в хорските сърца, жената взе чашата. Изпи половината и подаде другата половина на мъжа.

Двамата за миг се опияниха от любов и въобще  не ги забелязаха. Тръгнаха си като хвърлиха празната чаша назад. Тя се счупи на две.

Едното парче рикошира към Трифон, другото към Валентин. Цапардоса ги по кратуните и те останаха като втрещени.

Като дойдоха на себе си, решиха никога, ама никога да не хвърлят светиите на тавана.

Ееее. само да не им се доще пак състезание.