петък, 15 февруари 2013 г.

Джаста -праста

Да знаете начи, аз съм божествено праведна. Не, че ходя по три пъти на ден в църквата да си разбивам коленете. Или па в къщи паля свещи до тел. 160 и обратно.
Не убивам, не крада, не лъжа ( за тва няма свидетели). 
Не пожелавам двореца на ближния си. Само му броя закуските от които се е лишил, за да си го купи.
Не пия, не пуша и по мъже не ходя.
То само аз ги гледам. Тее като ми видят( чуят) нечленоразделния  ми говор и половина в разстояние на час и забягват. Даже нямам време да им обясня, че това  стар женски обичай от преди новата ера. Явно всички, които срещам са от нея.
Пу, пу, плесница през устата, твааа не е праведно, ужас.
Та вчераа. Като божествено праведна реших да се покрия като ятак в шумата на мухъла на панелката и да се покьоря в някой филм.
Щяха да ме покварят с тонове сърца и бидони вино. 
Аз сърце си имам, ша знайти. Как да го заменя с едно от ония. Тоо и Господ нямаше да ме познае. Аз себе си хич.
Ма все пак явно праведността мий поспаднала, та  надничах. Днеска леко очите ми са в тиково състояние. Веждите на плюсове. А миглите на осмици.
Аааа, моето сърце не си даде мястото. Но ако бях останала в камарите, голям бой щеше да пада ( за място).
На това отгоре ме зарязваха и с вино. Не зарязваха да ме оставят на мира. 
Да се зарежеш- Да се проснеш пиян кат дъска на пода.
Ма не станааааа. Както казах, я се покрих. И днес е спокойно за моята праведна душа ( пу, пу да не и е уроки).
Тряс, тряссссссссссс.
Тва е външната врата. Да се почуди човек, кой , какво му за трябвало, та ме прекъсва. Драскането в блога е важна, световна дейност за чукането на мисли. Опссс.
За изнасянето на мисли от под юргана на кратуната.
Аз нямам шпионка. Та джаста, праста врътнах ключа таман на две врати.
Шашшшш.
- Ние сме всички сърца и чаши, които ти не прие у потока на Фейса си рационално, а зяпа филм.
- Сускеееее. Дай базуката, веднагаааа! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар