неделя, 24 февруари 2013 г.

Аромат на дръжка

Изсъхналата роза не умира.
Седят ли нейните бодили.
С кръв от чужда длан по перилата.
До болка тръпки, по стеблото гнило.

Изсъхналата роза не умира.
Когато пада ниско, на земята.
Когато, главата и в калта заспива.
Тя бавно си пуска семената.

Изсъхната роза не умира.
Дори и днеска да е само дръжка.
Дори и аромата и да отнесен.
Той знае, къде да се завръща.

Няма коментари:

Публикуване на коментар