Начи, не съм роб

Начи.
Ако не отида днеска на площада съм си роб.
С вериги, без хляб и свобода.
Без кътче, да гледам за света.
Подпрян от тежка дума и някаква черта.

И кой поставя робството за  човек?
Преминал лий през двайсет и три години?
Сменял лий цвета, с надежда  за права.
И после сгромолясан, пак  да се издига.

То тогава пак скачаха накуп.
И дъвчеха демокрацията за закуска.
Нооо после не я смляха, а избраха друг.
Сега не помнят, или в дивана се отпускат.

Та кой си ти, да ме наричаш роб.
Нима не знаеш,  това е обида по закона.
А искаш нов конституционен плот.
Прави  се в парламента, не на полигона.