събота, 23 февруари 2013 г.

И деца ще имат

И така.
През миналата пролет.
Пак се върнаха щъркелите, от далечен полет.
Всеки в своя стар дом надникна.
С другарка и със сламка, пак си му привикна.
И като по чудо пак, след няколкото дена.
Изписукаха мнооого, щъркелчета новородени.
Всички бяха шарени, като по поръчка.
Сал едно си беше черно, та всеки да го ръчка.
Тооо било от други татко.
И никак не приличало на предния си батко.
Нямало и прахче бяло, сякаш тъмнината ги изяло.
Но родителите го хранели задружно.
Толкоз, колкото е нужно.
Като пристигне хладна, гола есен.
Крилата да му бъдат песен.
И ето наредиха се в редички.
Да отлитат и да търсят слънчеви боички.
За черния не остана нито педя.
С него нямало победи.
Черното, носело си смърт.
Да си остава тука, ако ще да го гърмят.
И ето пак настъпва пролет.
Навън е студ, но цветята са навънка голи.
И при тях се разхожда черен страж.
Вперил поглед в небето.
Може би любима ще пристигне с антураж.
Ще остави пъстрите си  перушини.
В черни гънки ще се свие.
И деца ще имат, черни и любими!

Няма коментари:

Публикуване на коментар