Кой знае!

Няма написани неща. Няма съдба. Просто се случва.

Там някъде по средата на линията. Нарежда се на опашката  до другите случващи се неща и чака.

Първо. Да бъде определено като добро или лошо.

Второ. Да му се даде категория.

Трето. Да се натисне педала на развитие.

Четвърто. Тука е най-важната част. Дали това случващо се е твърде важно и трябва да му се даде степен, бързина, специално място и повече усилие.

Дали трябва да се извърши машинално, като някой товарен влак който разтоварва, товари и пак разтоварва.

Дали да се запази или да се сложи в запазения архив за оплакващи спомени.

От написано, съдба или от самия себе си зависи? 

Кой знае най-добре какво, как и с кое да продължи някакъв си изброен живот в който може би няма място за много грешни избори!