Покажи ми

Покажи ми сърце, кой ме обича!
Защо, все в тъмното сричам?
Защо всеки лъч , който докосна.
Бяга.
Дали съм прокоба?
Дали съм  в обратна тяга?
Безброй перушини от мисли.
Настръхват.
Само до тука, не мой да замина.
А съм си клетка от кръг, до амина?
Докога ще е зима?
Докога в снега ще  цъфти.
Фалшиво.
А аз нали,  в затворен опит.
Пак ще подмина.
Подскажи ми сърце, кой ме обича!
Така се излагам, не ми и прилича.
Да се изпречвам по пътя, уж като цвят.
А някой ботуш в кал е богат.