вторник, 12 март 2013 г.

Змията се съблича

Ето, слънцето напече.
Ще се разгологъзвам вече.
Змията на едно изсъскване, изрече.
Там под мойта кожа.
Има място за мнозина.
Шото си е ложа.
Беее, обичкам си ви всички.
Щото сте добрички.
И не настъпвате змиички.
Мога да ви разцелувам.
Много нежно.
Инак с китки ще пладнувате.
Но под туй студено тяло.
И сърце се е изляло.
Не прилича то на камък.
Малко на  любовен замък.
Верно, хапя с отрова.
Но не умиргаш.
Оставаш с окова.
Та ще се събличам вече.
Не треперете, дееее.
Слагам си люспесто елече.

Няма коментари:

Публикуване на коментар