понеделник, 11 март 2013 г.

Скоро няма да се оправим. Вярвайте ми

Въпреки всички протести, галамации, лозунги, балалйки и дандания. Няма да стане по- добре.
Не се ли върнахте на подскоците от 89г. Може да не приличат на тези. Но не знам дали сме си такива, че накрая хубавото ни излиза пишман, та до садистично.
В мен се беше заредила една хубава, малка идея. Някой ей тъй като се е събрал та да се досети, че трябва една голяма метла. И като се почне от парламента, та се стигне до селския кмет
Ей така, да се огледаме наоколо. Да не би умните и способните да се скатават и да ги бутнем, та да   им  видим потенциала.
Само, че днес ме удари" мълния".
Малко ще по сляза надолу, та да се види как може аз да се сдружа примерно с живущите около мен и да търсим други като нас. Мераклии за по-добър живот.
Ееее, чувам ви. Всички го искате.
Та, когато трябваше да се използва покрива  за една, две антени ( защото сме на високо), подписи се събраха за нула време. По този начин, няма Пена от петия етаж да пита що Йордан от първия не плаща асансьор и всеки път да дели и да не дава двайсе и колко стотинки, щото он бил длъжен. Ходел на кафе и се возел. Така пари за  тва возило се намериха по " Божи късмет". И вече не го спират поради " глухота", "невидимост" и други енергийни състояния на телата наоколо.
Обаче, от години като си платиш водата ти начисляват и един, така наречен РОВ. Или, като премине водата през всички водомери и накрая през общия водомер, разликата се нацвъква  най-обстойно на всички.
Защо ли мълчат, се питам??? Имат ли полза? Защо не се съберат и да се попитат, имат ли басейни, или нямат?
Стигам до заключението, че крадците са толкова много та чак ми настръхва вълната на ...... от безсилие.
От начало беше малко. И аз бабуна тръгнах да се оплаквам при едни кибици " Комисията на потребителите".
Вие, вика, не сте за тука. М ха не съм. Трябва да се оплачете на директора и после та в София.
А аз тъкмо от там се върнах, за оплакване по други въпроси. И хванах михаля за дръжката.
Та за комшиите. Не съм чула да се оплакват. Може би една трета са честни като мен и си плащат " като поп". Не търсят бурмички, търбички и маркучи, ма преди водомера.
И хора. В блока има сал две семейства роми. Като едното, цяло лято го няма. Гледа бустани. За другия вход не знам. Но не виждам голямо, ромско преселение, което все обвиняваме в кражба.
Тва е инфо за всички, които знаят, че живея в махалата.

Една малка част от общуването в моя живот. Не ми се връща назад. 
Но наоколо е загнездена мисълта "да открадна". И то от години.  И не само в местата за живеене.
Това по горното е от последните месеци. Имам инфо и за живущи в други блокове с  доста големи РОВ начислени. Демек, плащай на крадците.
И как, питам се да се събера да приказвам, да си пия кафето, да протестирам, да правя сдружение, нов парламент с такива хора?!
Нима някои "нови" ще оправят държавата!
Начи долошава ми.  
Крала съм бе. От плата, който аз съм тъкала. За два чаршафа и четри калъфки. И от месото, което аз съм обработвала. Мии, ниски заплати. За една манджа.
А  директора, вместо да дигне заплатите, изнасял с камионите.
Не се оправдавам.
Но не бих си позволила да ощетя директно някого.  Това беше толкова отдавна и сега акъла ми е друг.

Когато работех  в бившата " Родопа", винаги ходех рано. За кафе и цигари. Тогава пушех ( ха ха ха). В съблекалнята намерих голяма, златна обица. Знаех на кого е и я върнах. Получих подарък!
Преди няколко години, намерих портфейл с документи. Захвърлен. Парите ги нямаше. Занесох го в полицията. Слава богу, бяха на себе си. Не обвиниха мен в кражба де.

Сега, мълчешката изчаквам. Не е баш мълчешката. Да видя, кой на къде ще го завее вятъра. Обикновено тука винаги сме бурни, но в началото. После, който захапе сърцето или главата на тия протести. Или ще затихнат, като утринен вятър.
Но, аз на такова хоро не се хващам.  Дан взема да изгоря.
Достатъчно е, че ме въртят на шиш е тука.



Няма коментари:

Публикуване на коментар