Аз ли съм, ти ли си. Или все обвиняемия...

Всеки обвинява предния, другия или комунизма начи. Ма той отдавна си отмина. И лошото е, че става по-лошо от него.

Аз вярвам на очите си.

Всекидневие е да видиш клошар, просяк, проститутка ( ако минеш по околовръстното) и ограбена   безстопанствена сграда.

(не, че тайно преди не е имало)

Няма да си приказваме за  убити посред бял ден. За гръмнати коли. За тъмни очила и костюми.

И се видят мама му стара, как се множат повече от родилното.

Виждам все повече къщи с космически интериор. И повече дупки по пътищата. А по тях повече пешеходци, които не се возят на градския. Скъп е.Левче. Двайсет и един дена, чедирдесет и два лева, сссссс.

Хората край мен  са  като зомбита. Гледат един през друг.

Вече съм говорила за водата и мръсотия и безотговорността. Но с времето сякаш са станали безмилостни.

Не се лъжете по социалните мрежи, високите мисли, ярките цветове и хубавите клипове.

Имам два случая, ма истински. Нека да не ви звучат , като хвалба. А пример.  Да помогнеш на някого, за мен е все едно да пия вода.

Първия път беше припаднала жена в супер.Само една жена безотговорно  и удряше шамари. Аз като отидох на касата, беше на земята. Чакаха бърза помощ. Но, тя стана и неадекватно тръгна. Аз я последвах. Никой не направи нищо.  Знаех, че линейката идва. Хванах я за ръка, заобиколихме сградите и се върнахме на същото място. Линейката беше дошла. Не знам, къде щеше да отиде. Тва беше епилептичен пристъп.

(за епилептичния пристъп в нета)

Втория път вървях в една поледица. Насреща ми  се подхлъзна една жена ( тва съм го писала, ма да повторя). Падна по лице и и потече доста кръв. Наоколо вървяха  хора, но никой не спря.

Не смятам, че една жена повдигаща друга е извънземна гледка опираща до страх. Пък и нямах време да ги анализирам. Щото виках бърза помощ , а тя спря от другата страна.

Знаете ли? Жената ме пита за името ми. Казх и, че няма значение.

Едно време се връщах от читалището след дванайсе часа. Сега, малкия ( 23г.) го мисля.

Защо ли?

Знаете ли колко изчезнали хора има В Добрич след осемдесет и девета?  Знаете ли за убития младеж посред центъра от други младежи?

Ами в другите градове?

Някой ще каже, няма политически лагери.

Няма бе. Те са на улицата.

А специално за тоя прословут комунизъм. Никога не е имало такъв.

Но   в тоя момент не се живее по- добре от тогава.

Имаме едно добро нещо. Информацията. Знаем, кой колко,кого и как и явно. И толкова.

За свобода на словото, се двоумя.