Всеки обвинява предния, другия или комунизма начи. Ма той отдавна си отмина. И лошото е, че става по-лошо от него.
Аз вярвам на очите си.
Всекидневие е да видиш клошар, просяк, проститутка ( ако минеш по околовръстното) и ограбена безстопанствена сграда.
(не, че тайно преди не е имало)
Няма да си приказваме за убити посред бял ден. За гръмнати коли. За тъмни очила и костюми.
И се видят мама му стара, как се множат повече от родилното.
Виждам все повече къщи с космически интериор. И повече дупки по пътищата. А по тях повече пешеходци, които не се возят на градския. Скъп е.Левче. Двайсет и един дена, чедирдесет и два лева, сссссс.
Хората край мен са като зомбита. Гледат един през друг.
Вече съм говорила за водата и мръсотия и безотговорността. Но с времето сякаш са станали безмилостни.
Не се лъжете по социалните мрежи, високите мисли, ярките цветове и хубавите клипове.
Имам два случая, ма истински. Нека да не ви звучат , като хвалба. А пример. Да помогнеш на някого, за мен е все едно да пия вода.
Първия път беше припаднала жена в супер.Само една жена безотговорно и удряше шамари. Аз като отидох на касата, беше на земята. Чакаха бърза помощ. Но, тя стана и неадекватно тръгна. Аз я последвах. Никой не направи нищо. Знаех, че линейката идва. Хванах я за ръка, заобиколихме сградите и се върнахме на същото място. Линейката беше дошла. Не знам, къде щеше да отиде. Тва беше епилептичен пристъп.
(за епилептичния пристъп в нета)
Втория път вървях в една поледица. Насреща ми се подхлъзна една жена ( тва съм го писала, ма да повторя). Падна по лице и и потече доста кръв. Наоколо вървяха хора, но никой не спря.
Не смятам, че една жена повдигаща друга е извънземна гледка опираща до страх. Пък и нямах време да ги анализирам. Щото виках бърза помощ , а тя спря от другата страна.
Знаете ли? Жената ме пита за името ми. Казх и, че няма значение.
Едно време се връщах от читалището след дванайсе часа. Сега, малкия ( 23г.) го мисля.
Защо ли?
Знаете ли колко изчезнали хора има В Добрич след осемдесет и девета? Знаете ли за убития младеж посред центъра от други младежи?
Ами в другите градове?
Някой ще каже, няма политически лагери.
Няма бе. Те са на улицата.
А специално за тоя прословут комунизъм. Никога не е имало такъв.
Но в тоя момент не се живее по- добре от тогава.
Имаме едно добро нещо. Информацията. Знаем, кой колко,кого и как и явно. И толкова.
За свобода на словото, се двоумя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар