Трябва да се случи

Събуждаш се и пак се чувстваш недоволен, мръсен, жалък. И пак отвътре, - живота ми отмина. Или обратното,- аз ли го подминах.
Не ми остана време дъх и крачка.
Не ми достигна да помилвам, целуна и да любя истински.
Да викна и да се изкажа.
На колко бях?
На колко съм?
Къде седях? Сега съм паднал. Или тогава си лежах.
Къде съм стъпвал?-пътят не е бил. Сега е късно да скачам, всичко съм скъсил.
И търсиш, мигове, секунди, часове. За какво са ти? Нещо изпросено да разпилееш.
Днес събуждането да сменя вчерашното. И някак да си обикновен, не жертвата в която си се впримчил. Даже и окичил. А съвестта да рови и да чука постоянно и да те изкарва грешник.
Има хубаво, има и трябва да се случи.


ппСлучи се. Поста е стар. Ма в търпанята сте го забравили