вторник, 26 март 2013 г.

Уж замириса

Пролетта замириса, като стара любов.
С широко развятата  риза.
На цветен пот.
Уж.
А студът продължава.
Нищо не шава.
Като уморено от лъжливи любови.
Сърце.
То слабо бие.
И вятър го крие.
А облаци плашат лъчи.
Само очите.
Първи китки, превити.
Нагоре надигат глави.
Дори и под бръчки.
Чакат си пъпки.
За последната пролет.
С любов.
Тя я я, гостенка дива.
В ръка, пакостлива.
Не желай само слънчев покров.
Не иска ухание.
На студ.
В забулено здание.
Трябват  и жертви без дъх.
Да не помнят, имената си.
Да не знаят нещата си.
Дъхът им да не е на уж.
Все ще е пролет.
При нея.
Дори и за Коледа.
Ако два.
В един цвят цъфти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар