Днес мислех, въобще да помълча. Закъснях, щото правих палачинки. Само снимката с тях и едно кафе щях да пусна.
Един път поне да не мрънкам, да не врънкам и да не хукам.
Някой нощеска му дошла мисъл, виртуално да ме наказва. Верно съм малко люта. Само не знам, кво е виртуално удоволствие от наказване. Ей така да ограничиш някого от мрежата и кеф.
И не са един или двама. Постоянно се събират на групички по свое верую да си злобеят и след това тръгват за жертви. Всички ония, които не са съгласни с тях. Не са им чесали мислите, та да ги погалят с точните думи, картинки или песен.
И започва ругатнята от тяхна страна. Също така не понасянето на най-различни мнения, с действия от тяхна страна.
Примерно, докладна.
И сега ще си чакам язе проверката. Няма палачинки и кафе.
Та сега същите ще пускат песни и китки за трети март. Явно са много големи патриоти от мен.
Щот първоначално смятах да мълча. А сега си мрънкам и чакам ДС-фейсова проверка.
пп Инак да са живи и здрави всички. И да си помним героите. Да сложим и нашите незабележими герои, които има и днес. И нека да не чакаме трети март за спомняне и минута мълчание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар