Крадец

Спя си аз на водното легло три персона и половина. 

Сама, естествено. Няма да ми фуни на лигавня една седмица. Никой не едва. Аз ходя, където ходя.

Та спя си в леглото в голямата къща от към хиляда квадрата. С  три спални, три хола, една грамадна всекидневна с панорама и три гаража. Оффф и басейна  с китките и чадъра.

Животинките, чистача и масажиста не съм ги броила. Нямам време за излишности.

Толкова ми е изпълнен деня, че като легна се чудя как съм го изкарала. Заспивам като  дървен стълб без жици. Нит приемам, нит предавам.

Вчера беше същото.

Опорно-двигателна гимнастика с програма за фино тяло и дух от седем до девет. Програмиста мий жена и мина в точно време.

От девет до десет, бавно и разделно хранене, на рязани ситни парченца плодове едно по едно. Примесени с точно десет капки чай на десет минути.

Десет часа. Един час тенис със секретаря  по енергийните въпроси. Може да гадаете  за град, община или държава. Но само ще кажа, че го бива най-вече в тениса.

Единайсе. Среща за едно безкофеиново кафе и без енергийна кола.

Дванайсе. Обяд с вегетарианско меню от  краставица, маруля, домат и два плода пожелание.

За мое съжаление, кълновете не бяха дошли. А броколите  бяха престояли.

След час приятно дъвкане на не животинско, започвах срещи.

Среща за маникюр. Среща за педикюр. Среща за фризьор. И така докато се обходя цялата и заприличам на хомо сапиенс.

И накрая става време за поредната покана на парти и  шведска маса, на която никой не сяда и не танцува. Всички слушат"  Шуберт"   с напълно жив мини оркестър и витаят във фантазии.

Да кажа ли за какво.....? Подсъдимо ееее!

Това е доста уморително. Всичкото.

И пак заспах като стълб. Но явно, някоя жица е останала да стърчи, щото чух шум. Може да си представите в това голямо пространство, какво е ехото.

Въпреки всичко по горе, аз не съм разглезено същество. Припълзях до петия си гардероб и взех бухалка. няма да казвам сега, де играя бейзбол.

Аз познавах пространството си  с вързани очи. Крадеца, не.

Тръгнах бавно покрай сатенените тапети, без да се усетя, че се развявам почти гола. 

Беше в централния хол с витрините. Как е разбил СОТа  ми, не знам. Тях ще ги съдя от майчинство, до гроб.

Във витрините имах най-различни ценности. Една от тях беше " Десетте златни котки".

Като приближих, нахалника тъкмо погалваше най голямата. Не се въздържах и го цапардосах с бухалката.

Неееееее. Не беше умрял. Беше як, млад и красив. Ноооо, крадец. Овързах го на най- красивия  си фотьойл. Щото докато му видя ясните очи, няма да се напишка, нали.

Налях си уиски за първи път. Аз, която пазех това свещено тяло като храм. Потърсих и пура.

Боже, ще видя кво да го правя. 

Беше със запушена уста, естествено. Но  замуча през носа си и моето блеене в мислите спря.

- Виж красавецо. Не искаш полиция, нали! Само, че тука трябва да избереш. Да ти отрежа пръст. Да ми чистиш пространственото, без да посягаш или се изкушаваш дори и от косъм.

Или да ми заместиш масажиста, без да си внушаваш нещо като стигнеш до тазобедрените ми стави и мускули.

Избирай! 

пп Имам оръжие с разрешително. Не казвам калибър!