петък, 22 март 2013 г.

Мисли на заем

Когато чуваш ехото на дърветата.
И цветята ти си виждат еднакви.
Значи си сам.
Вятърът е издухал твойте пети.
На земята  е е е твърдо.
Има и камъни.
А от сянката ти, даже боли.
Небето е никакво.
Няма дни. Няма нощи.
Има роботи.
Със мисли от заеми.
Погледът не стои.
Усмивка в бурмичка, навита е някъде.
Навън, не щастие ще да гърми.
И и и, няма как да знаеш?
Ехото не прошепва, навън погледни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар