четвъртък, 7 март 2013 г.

До утре

Пак ще сме жени и майки.
Утре.
Получаваме си розите.
Подаръците малки.
Днес със старите бодили.
Отминалите болки.
Закърпените рани.
Само ще се грижим.
Само ще обичаме.
Днес, тихо.
Не знаеме какви сме?!
До утре!
Да им оставим шанса, да  го изричат.
Поне един път.

Няма коментари:

Публикуване на коментар