сряда, 10 април 2013 г.

Сбъркани ли са хората в държавата по принцип

Снощи в новините ( аз и тва) чух, че некви наречени родители си малтретирали детето по ужасен начин. Може да го намерите в нета. Не искам да плагиатствам с чужди думи.
Днес намерих оригиналната статия. Иии влезнах в коментарите.
Почти половината коментиращи, бяха решили, че това дете е циганче. И общата жалост беше снижена от расизъм до крайни изказвания. Като линч на родителите. Или химическа кастрация.
Тук, там като светулчици се виждаха думи за хора, които трябвало да намислят закони. Или хора, които трябва да си гледат социалната работа.

Не знам дали хората в държавата са сбъркани или коментиращите живеят в свят на ужасите. Без съзнание за нещо като държава, гражданин, права, закони, конституция.
Беее на думи сме луда работа.
От крайно не адекватни, до крайно оптимистични до фанатизъм.

Така и политиците сега предизборно.
И ако се обърнете назад, ще видите. Това са почти същите хора. Със същите обещания. А дерджето става все по зле. 
За това си мисля, че хората лудват. Така и не дойдоха на себе си. 
Усещала съм лично крайни, злобни отношения. Мога да ви кажа, че борбата е трудна. А понякога и несмислена.
Да не говорим вече  на ниво инстанции.

Все още думата ром- циганин е нещо извън речника. Като се има предвид, че  той е мишена  е нещо като магазин за избори. Имайте предвид, че ако гласуват всички българи, никой няма да  наклони кантара. И друго. Тези, които гласуват, да не бе нещо да им мърда. Избират едни и същи. Или ги менкат през четри години.

Все го дъвчем тоя ром. Шото  не може да ни дойде от вътре да си кажем.
Че и ние тормозим децата си. И ние ги оставяме в съседната стая и после ги губим. Я от катастрофи. Я от наркотици.

И да ви кажа, противоречиво е мнение за ромте.
Но първо да спомена, че преди 89г, нямаше такова деление. Сега това забързано хващане на юздите на тая демокрация  сбърка и тях.

Знаете, че живея в махалата. Вярно, че на няколко години има по някой побой. Както и нашите деца вече се бият по дискотеките.
Не съм видяла ром да удря животно. И пак ще спомена оня случай.

Преди години сама си местех  малките неща, тук в жилището в махалата. И така натоварена с една талига книги и втори етаж със саксии стигам до училището. Гледам група деца.  Нали да  спомена не поради дискриминация, а сравнение- български деца. Около десет годишни. Ритат едно коте. Голямо колкото ръката ми и се кискат. Изгоних ги и го сложих в трънаците да си умре спокойно.

Имам още един фрапиращ случай. Преди много години в стария блок.
Една комшийка минава през стария битак с двете си деца. Той е в друга махала. Сина и шото е много послушен се хваща за една зеленчукова сергия. Ходили сте на пазара и сте виждали сергия. 
Сергията пада отгоре му и му удря главата.
В тоя момент на паника спира един бял мерцедес с един циганин и ги вкарва на задната седалка заедно със шуртящата кръв.

В Родопа имах колежка циганка. Там процесите бяха по двойки. Познайте, кой ме уважаваше повече.

Вярно е, че има  лоши роми. Които не си дават махалата. Но да не забравяме, че има и едни с ЕДНИ имена, но по народност българи, които не ни дават държавата.
Или ние им я даваме. Ей така на тепсия.

Има нещо сбъркано. Няма какво друго, освен съзнанието.
Пък аз от къде да знам, кой колко има , за какво го ползва и как. Самоволно, със заявка, за пари, по филмова лента, карай да пуши или и..... ма ...у  на всички.

Няма коментари:

Публикуване на коментар