Баба Минка се бе упрела на плета с канчето кайве и си думаше сутрешната дрънкалница с Тудора, комшийката. По плет, по дума, по набор и пруклети мъжоря.
То не, че ни ги любеха. Но техните ги прихващаше по-често. Или да си кажем правичката. Ни гий отпускало. По прустутии.
Все си намиргаха за кво.
Сига темата за улигуфринясфане е политика.
Тва си гу приживяха кат крава. Ма през четри години. И щом си сложат бройката на годинкити в кокалчета и пръсти. Смятайти от КОИ събраннци са почнали да лудуват.
- Минке! Не мога да усетя ощи коя (партия) сий избрал? Веки е на балдър години. Пущината му с пущина, все ги менка. А я будалата му спомагам. Инак досега да е фанал къру. Да е луднал. Или да е умрел.
Помниш ли тия наще дваминцата, кви арни и напети ергени бееаааа. Ка си караа трактурити у текезесету. И събота и неделя одихми по забави.. Ма две, три годинкии.
Докат не дойди оня пезевенк, партийния секретарин. Щот ний кусур на нази да му се кьорим.
Таааа ги подбута и край с песнити. Събрания. А ний у черпака.
Уж всички равни. Той си пий ракията. А я угледах и деца и прасе, и магаре.
Не, дуве магарета. Щот он по равен ут земяна ни стана.
И твою дееее.
Удъртяха и все размътени кратуни. И нищеш ли. Избирдян решили да се демократизират.
Помниш ли?
Като дуйде кмета стреснат и вика.
- Елати, чи ващи лудите са у павету и крещят.- " Кой не скача, е червен"
Кмета си замина. Ма наистина. Наще се назландисаха за некиви сини кметови. Аз не видох моя да се бойдосва, ама.
Ма моя ли, твоя ли. Стана кмет.Забравих вече. Щот кога беше? Ма тва подскачане си споням. Също кат заек. Ма въртоглав.
То и така стана. Одиха из село кат разбъркани и дъвчеха все една Демокрация. Ма ората тва не ядат.
А и взе, че се появи цар. Сал това им трябваше на наще, да се величаят. От подскачането ги боляха краката. На моичкия съм му сменяла подплънките на гуменките, всяка седмица.
За тая работа с корона от трендафили, нема ти казвам. Кви мазила, кво чудо.
Но ората не аресаха царчето и наще полудяха. Качиха портрети по овошкити, ма цццц.
Моя счупи крак. Твою ръка.
Ората рекоха. Нещели един нависоку, искали пак равни. Ма нинайси,
Кемет стана, червения, великденски заек Патър. Царчето спечели от гражданята. Взе си дървата. Нащи веее. Дату толкуз гудини си сбирами съчки, без пари.
Сложи пазвнти. И на челуто, царче да имаш. Ни листо.
И тва чудо мина. Ората се разделиха. И наше лудите, и те.
На следващите сборни, политчески произношения единия каза ,че печели. Други рева, че губи.
И до ден днешен ни сме разбрали, кво? Все са си същите селяни.
Саму дету вечи са дърти и сърдити един на друг.
Никой не ги ще и за пръчка, каму ли да му копаят на лупата. Да ни ричеш на тая нова техника без ръчка и с тъмни стъкла. Сега дету уре с глас.
Карат си на кумустическата, равна пенсия щот нямат връски на гуменкити.
Та Тудоро, кво ша прайм. Как ша ги спасвями и ощи веднъж.
Ни стават за дървета, павета, плущади, гълтане на апчета, биядисване на снага.
Аз готвя тучилката! А ти????
Няма коментари:
Публикуване на коментар