сряда, 17 април 2013 г.

Гладът на времето

Понякога времето лети.
Изяжда дните, като преброени хапки.
Знаеш, че ще свърши. И боли!
Гладът му те линчува, и си минава сладко.
Понякога спира си, така.
И ти строиш мигове безспорни.
Строиш си къща със сърцето в ръка.
Пред тебе всичко е огромно.
Изведнъж мярката пред теб.
Напомня, мигът си има мсто.
Вземи си друг. Ако трябва да са пет.
За да заменяш болката, не малка.
То времето, незнайно си върви.
И взема всичко празно и безимено.
Когато кажеш, мъничко поспри.
Пълни го с миговете, неуморно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар