Две стъпки назад

Когато бялата луна, навлезна в черното небеее.

- А а а а а а а

От страх.

От наблюдение коварно.

Две стъпки назад.

За мисъл

За кураж.

За аз.

Че е луна.

Не Земя.

Змия

А небето  боздуган.

Търбух голям.

И и и и и и и, хам.

Та а а а а а а, кой е по-голям?

Тя, като засвети.

На куплети.

На кръг.

Път

Кът

Сън

Звън

Или онова небе е е е е е е е.

Дето все реве.

Затова е недоволно.

Неще луна.

И я менка.

Със слънце самоволно.

И като се опече.

Кат кикирида.

Глей  го о о о о о о о.

Пак за луната си зарида.

Недоволно, като човек.

Той й й й й й й й, така.

Винаги на ек.

На луната иска слънце.

На слънцето примижа, кат паток.

На студа си иска топло.

На топлото пуфти, като зевзек.

Без пари, кат кучето се влачи.

С тях, като от болести линей.

Без власт, на площада гарга грачи.

С нея, простак на припек сей.

Без семейство, дърти сълзи рони.

С него, сам на остров си седи.

Без здраве, на Господа се моли.

С него, карай да върви.

Без доброта, въобще не се усеща.

С нея, товари я на склад.

Без любов, нещастен си изглежда.

С нея е в някой кръговрат.

"Бял" човек излезе на черния си път.

- А а а а а а а

Две стъпки назад.