петък, 19 април 2013 г.

Две стъпки назад

Когато бялата луна, навлезна в черното небеее.
- А а а а а а а
От страх.
От наблюдение коварно.
Две стъпки назад.
За мисъл
За кураж.
За аз.
Че е луна.
Не Земя.
Змия
А небето  боздуган.
Търбух голям.
И и и и и и и, хам.
Та а а а а а а, кой е по-голям?
Тя, като засвети.
На куплети.
На кръг.
Път
Кът
Сън
Звън
Или онова небе е е е е е е е.
Дето все реве.
Затова е недоволно.
Неще луна.
И я менка.
Със слънце самоволно.
И като се опече.
Кат кикирида.
Глей  го о о о о о о о.
Пак за луната си зарида.
Недоволно, като човек.

Той й й й й й й й, така.
Винаги на ек.
На луната иска слънце.
На слънцето примижа, кат паток.
На студа си иска топло.
На топлото пуфти, като зевзек.
Без пари, кат кучето се влачи.
С тях, като от болести линей.
Без власт, на площада гарга грачи.
С нея, простак на припек сей.
Без семейство, дърти сълзи рони.
С него, сам на остров си седи.
Без здраве, на Господа се моли.
С него, карай да върви.
Без доброта, въобще не се усеща.
С нея, товари я на склад.
Без любов, нещастен си изглежда.
С нея е в някой кръговрат.

"Бял" човек излезе на черния си път.
- А а а а а а а
Две стъпки назад.

Няма коментари:

Публикуване на коментар