събота, 20 април 2013 г.

Да запазим Земята за много дни

Тва за днескашното, вече го задъвках нейде из миналите дни. Но оня ден, бях дълбок о (и)нтригувана в една маршрутка.
Разговор, явно между две учителки. Оплакващи се, как аджаба ще закарат толкова шестокласници на еди кое си парково място. За вчера още. Да чистят дечицата боклуците на чичковците и леличките тарикати.
Не знам дали родителите знаеха или бяха съгласни. Децата да се ровят из боклуци.
А може  и да го вземат за разходка. Не знам.
Сега идва реч, за прословутото почистване на гувната на всички не добросъвестни, за ЕДИН ден.
За градиники, горички, полянки. А който не може, става  и зад блока. Все е акция в тенджерата.
Изморени, разведрени от полезния трУд ще се прибериберат . И догодина пак.
Сега изчистено метър на метър място. То щот в квадрати ли, в декъри ли, в площи ли. Мръсотията е огромна.
Има едно нещо. Ние не чистим България. Ние чистим земята под краката си, за да и удължим живота. Така и на човечеството. А какво е един ден! Да питам, АЗ?
Не става ли да пазим Земята всеки ден!
1. Да се научим къде  се изхвърля боклука. 
2. Да улучваме отворите на нещата, наречени казани за боклук.
3. При големи, строителни отпадъци да пуснем кучето или котката да научи, къде е градското сметище.
4.Като се разхождаме насам, натам да си стискаме хартийките, пунгите и други такива до някое отворче в което има неща приличащи на тия дето ги държим. Или да си ги донесем до вкъщи в кофата.
Това зависи от нас. Ще го копират и децата ни. 
За големите замърсители става по сложно. Но поне техните боклуци, още не сме ги обирали с ръце. Само с нещо друго.
Да запазим Земята  за много дни!
За да  я има и за пра, пра децата ни.


Няма коментари:

Публикуване на коментар