Изгревът

- Мамо, мамо, мамо!

Майка на слънцето онемя като го видя. Погледна лъчевият часовник и посегна към главата си. Изгревът закъсняваше точно с една минута и пет секунди. А за някои неща, това е смъртоносно. Тъкмо отвори уста, но бързата слънчева реч я изпревари. Представи си тя, за колко време е мислила.

- Там няма нищо. Няма дървета, трева, цветя, животни, вода. 

И пеперудки няма, бе мамо. 

Какво е станало в тъмното? Луната се е скрила и няма да ми каже. А може да се е уплашила.

Не видях и нито един човек.

Нямаше хубави къщички с градинки да поседя там. И люлчици.

Да правя зайчета в косите на децата. Нямаше и деца, мамо!

А високите сгради бяха на пепел. Не, че съм ги харесвало. Нооо, всичко е пусто.

Все едно вчера не съм било там.

Не съм подскачало по цветовете на дърветата. 

Не съм целувало рибите в реките. 

Не  съм седяло на мачтата на всеки кораб в морето.

И морета няма.

Не съм седяло на лодка в езеро на върха в планина.

Няма ни лодки, ни езера.

Виж върхове, има. Всички са еднакви по цвят. Но или по ниски,  или по високи.

И какво да им огрявам на тия чукари, кажи? Това са камъни.

Колкото и да ги нагрявам, най-много накрая всичко да стане прах. Да е равно. Поне така ми остава малък спомен за предишната Земя.

Няма да изляза! Няяямаааа. Ще си търся друга планета.

Майката на слънцето не беше ставала от олтара хиляди години, но сега скочи.

- И как така за минута реши, че земята е пуста! Аз не съм сигурна в твоите детски и припряни очи. Не си огледало всяка дупка  за семенце. Всяка пукнатина за животинка. И всяка пещера за човек. Винаги остават. Поне двама. И ако ти не изгрееш след тази страшна нощ, какво мислиш, че ще последва. Кажи синко!

Щом Земята е цяла. В нея, там някъде е скрит живот.  И ти, като едно възпитано слънце ( от мен) ще трябва да излезеш. Колкото и да те боли. Ще чакаш новото, за да ти мине.

А и няма за къде да бързаш. Засега няма да се разпадаш нанякъде, нали!

Хайде бягай, че изгревът закъсня.