Утре е топло

Мисли безумни, не са мойта рисунка.
Аз виждам, докосвам, желая.
Да ме списват разумно, не е мойта поема.
Все още целувам, за думи душа не мечтае.

Не съм част от приказка вечна.
Не ставам за трон на корица.
Аз искам в сърцето да седна.
Да потъна в дълбока зеница.

Ако това е мечта, която си нося.
Значи днеска не трябва да прося.
Може би утре когато проблесне.
Лек допир по ръка, да ме стресне.