четвъртък, 25 април 2013 г.

И таз година ако не станат. Догодина бели

Ако някой не е разумял, става въпрос за великото боядисване на  яйца. Моите вече..
Да броя на ръката, чакайте.... Стават саранбозеви.Един,  ей такъв цвят.  Да си настръхнеш от критики. ММм, не смеят.
Не хващат пусти му яйца, бе. Не моите. 
Тия дето троша цял картон за Великден. Трябва да са поне с определен цвят. Няма да си говорим сега тука за космическа техника на рисуване и техническа техника на  боядисване.
Аз искам. като цабурна в боята. да придобият едно такова празнично отношение.
Ма вече няколко години не случвам. Не знам кой виновен?
Аз. Яйцата. Или боята.
Аз съм карък от вуле. Като ме виде тва яйце и веднага напук , придобива странен цвят. Нещо средно между сивящо на тръпки с червени отенъци и тук, там зелена и синя мъгла. Офффф, мътилка.
Вярно вземала съм яйца от магазина. Те са от кокошки с неуравновесен живот. Нямат място за живеене по стандарт. И аз искам и яйца в настроение, видите ли.
А за боята не знам. Все е различна, уж. Не им знам казаните.
Тази година, вулето на каръка съм го подгонила с пръчката. Щот с мен шега не бива. Баш па за едни яйца. Инак светът току свършил.
Яйцата са поръчани от  кокошка, селска превъзходна. Седяла на музика от гайда, до Моцарт. Живяла в двор, петстотин квадрата.
А боята както ще видите тука, таман четри вида. Има и лепенки. Ако пак вземат та станат  саранбозеви.



Няма коментари:

Публикуване на коментар