събота, 27 април 2013 г.

Политическа патакламация в прозешки сербез

Начи, от цялата политическа патакламация ми зачезна де що имаше прозешка и поетична начинация за писане. Тоо, и да са излюпи нещо, кой ще ти чете романси, ренесанси, каданси с хумор и куп скучнотии.
Та в момента всеки тая, всекупна  съблекалня и игра на кол, дансинг, без риза и без гащи. И я сътворявам глупости.
Ми при толкова голотияяя.
Ще речеш, че досега, тука, на място, на око, на пипане ей нямало тая политика.  И сега се е изтряскала като нов празник с новородени.
Гледах аз. Тъкмо 45 дяца. Повече от една свиня бе. И кое на кой е стопанин, абсурд да се знае.
Оф забравих. някои понамирисват. Та може някак си да им се даде долу, горе нещо като определение.Нищо че са се търкулнали розовички прасенца покрай пет, шест кльощави новородени.
Квичът, та съ не чуват.Всяко дере кожата на другото. Вади му чифте, нож, подслушвател, досие, мръзна риза и посока на чорап. Щот те си ги менкат. Въртят си ги. Но  няма време за перални. Та по пътя попадат на кви ле неща.
Като спонсори, банкови сметки. съдружия, приятели.
И в момента насреща ми се разиграват едни сценки! Все едно не виждам ни кочина, ни задни хранителни отпадъци, ни кой кого и как е хранил.
Явно съм пропуснала нещо?
Раздаването на вид очила.
Промиването на мисли.
Хващането на загар в определен цвят, който в края на всеки четри години става розов.
Ма виждам бе.
Рият все същите гувна. Въпреки че са толкова много и всеки се е разкрасил(розов). Наоколо е все по-голяма кочина.. Независимо кво, къде, колко и как се ражда в момента.

Няма коментари:

Публикуване на коментар