четвъртък, 2 май 2013 г.

По средата

Като застана на моето пристанище.
На отплавали и закотвени надежди.
Започвам да си бройкам бурите.
А рухналия бряг за котви.
Ме гледа тъжно.
И плаче за ремонт.
Материалът  някъде назад.
Напреде са оголени съсиреци.
И там където някога било е град.
Прилича на пустиня.
Привижда се оазис наизиминал.
И намирисва някак си на глад.
И само мъничка надежда.
Се мъдри по средата.
Без страх
Че ще потъне.


Няма коментари:

Публикуване на коментар