сряда, 1 май 2013 г.

Мъртви души

Един министър-председател взел, че умрял. Ей така внезапно, И да не го посрамваме тука, няма да пиша от какво. Защото той бил разумен и изпълнителен. Всичките му дела били  в ред.
Или той смятал, че е така. Пък и кой ли ще смее да стъпи на титлата му да го оборва.
На живо.
Сега на умряло. Вживяващ се като светец се стъкмил пред рая. А насреща ми Свети Петър с големия тефтер.
- Ти па за къде си тръгнал така, като ново BMW в ръцете на тинейджър, който наистина се тръшка точно тука.
- Мислех, че като ваш колега ще ми покажете поне кафе машината. Не знаете, колко е дълъг пътят до тук, пеша.
- Знаем, ний. Знаем. А теб те грее лавата от ада, право в кратуната. Или си се родил с фабричен и постсебеичен синдром на личността в заден, преден, ляв, десен и всякаква страна контрол.
Но като всеки светец ще ти дам шанс, да влезеш. Въпреки, че може да не ти хареса и на минутата сам да си търсиш връзки за надолу. 
Щото тука няма кръчми. Сокчето е с най- добрата ти дума. Ако я имаш. А ако искаш и да ядеш изобщо. Трябва да плащаш само с истински усмивки. Всеки камуфлираш си има граница и число, поединично.
Слизаш на земята и ми събираш сто човека, които искрено да са казали добро за теб.
Слязъл въпросният министър-председател. Но каква била изненадата му.
На неговото място вече бил друг. Неговите хора, се правели, че не го виждат. Вече не бил министър, нито председател.
А хората по улиците се извръщали от него сякаш бил чумав. Само се чувал шепот.
-Той е виновен. За какво се е домъкнал пак.
Само не му стана ясно, какво  са му харесали на новия. 
Същите девизи. Същите обещания. И същите приближени.
Сети се. Когато не му стигаха гласовете винаги допираше до дам.
Отиде до гробището, извади един тефтер и взе да записва.
Така наперено се появи пред Свети Петър и му подаде листа.
- А ве, ти наистина си се родил с дефект. Тия са се родили и умрели, преди ти да се пръкнеш.
Повечето са в ада. И не вярвам от там да дойдат на Земята. че и в твоята държава да ти гъделичкат егото със сополите на дявола.
- А а а, не. Ако са в ада е ваша грешка. Щом са казали, че съм прекрасен човек. И откъде знаете, дали датите на умиране не са сбъркани? Нали вие казвате, че човекът е грешник. Ето, аз ви открих още една негова грешка.
Умира сега. Па си пише, че е умрял преди сто години. Ма те са ми роднини бе. Вие тука ДНК лаборатория нямате ли. 
Да знаете, че кръвта вода не става. Дори на оня свят. Пардон. На земния свят.
А колко му е да прескочите до ада и да ги попитате. Кой съм аз?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар