вторник, 30 април 2013 г.

Мисли на Румяна ( да засрами малко Далай Лама)


Времето е една безкрайна мисъл, която не може да се опише. 
Да се събере. 
Да се нарисува. 
Ако не си в крак на мига. Даже не може да се изживее. 
И какво остава. Едно празно самосъжаление от което трудно можеш да се отървеш. И все се мериш дали си бил достатъчно от това или онова, сякаш ще ходиш на конкурс. Пък то трябвало просто да си живееш твоя живот. 
А ти. Или те е било страх. Или си бягал за някъде, където не знаеш. Или си гонил небето, което е високо. Или си карал ,по карай да върви. Или не си дал всичко да излезеш от някоя кал.

Недоволството е най-голямото кръстовище на човешките мисли. Никога не знаеш в каква посока ще тръгнат и дали тя ще ти хареса. Въпреки, че всичко зависи само от теб. Дори и недоволството от сърбел. Защото, ако се почешеш прекалено много ще стане на рана.

Любовта е най-великата гостенка, която човек посреща. Но остава най-редкия стопанин, който човек успява да задържи или да изживява цял живот.

Самотата е във всички петна на дъгата. В оцветеното не можеш да намериш точка за надписване на пътят си. А приятелят е в най-сивата дупка на мисълта. Защото той винаги те кара да жадуваш  за цвят и борба.

Домът на човека е там, където мислите му играят, пеят и никога не носят веригата на премълчаването в най-дълбокият смисъл.

Няма коментари:

Публикуване на коментар