петък, 10 май 2013 г.

Не до изборно

Не мога да разбера, как можем нараоим толкоз много партии.
Всъщност, малка група от хора там някъде си множат адети, манталитети и квото им дойде в акъла и почват да ни будалкат нас. Да разделят хората на цветове.
И не само. Лъжеме се начи, че ако изберем този цвят или онзи ще прокопсаме. И колко лесно се подаваме на манипулация да му се не види.
Аз като гледам долу, горе. Ма все еднакви обещания дават. Работа, пари, здраве. И всичко покрай тях. Само дето всеки си гуй замазал по своя философски начин.

Е па върнете се дее.
Всички дето са  малко на години.  Да видим. Преживяли сме всички тия цветове. До един.
Не е работата в цвета. В името на партията. В програмата, която е написано за първокласници, като нас. Дето сега се учат да четат и да размишляват.

Какво хващам аз от едни голи обещания. Питам?!
Щото съм яла попарата на всички.
Да речем, че програмите са същите. Ми чела съм ги.

Айде някой да каже. Някой с по- бяла коса ,и с по- дълбоки бръчки.
Добре ли живее сега? Или преди 89г
Не искам някой  дето не  се е бил родил, да ми разправя тънтири, пънтири.
Разбира се, че знам за разните политически  лагери, скритите разстрели и милионерите.
Щото тоо, комунизъм не е имало. Беше си един тих, капитализъм.
Но нямаше разни  с разни имена. Поне една партия. Поне не се виждаха нафъргни трупове с по двайсе куршума по улиците. Нямаше  такъв  магнетизъм за побой и смърт. И децата не падаха като зрели круши. И работа имаше.

С това, което спираха на фиша, имаше безплатно здравеопазване. Както е сега на запад.
И кво стана. Някой реши да заглади кусурите на тихия капитализъм с многогласен.
Всеки грабна орЮжие и хора. И всеки се застреми да вземе власт.

Някой ако си помислил, че ще осъдят тия дето са репресирали, депресирали или мъчили. Дълбоко се е лъгал.
Сещам се за Капитан Петко войвода. Той след освобождението е лежал в затвора.
Не вярвам и през така наречения комунизъм да не е имало жертви, които са го смятали за кауза.
Лично аз смътно си спомнян, като дете ни заведоха в Ястребино. Не знаете ли, кво ставало там, ммм?!

Всеки нов строй е.... м....а на стария и започва да яде. Да краде и да трупа. На гърба на хората, разбира се.  Обаче тука и сега се касае за четри години. Бързината е ужасна. И омайването също.

Мислех си, дали някога ще изчезнат цветовете и имената на партиите? Ще останат две или три. Все пак сме различни.
На избори ще печелят тези, които долу, горе вършат работа. Щото и на запад е една манджа с мерудия.
Искам да доживея осъден политик. То осъден убиец не мож види.
Бих искала нови лица в политиката.  Но с хора които ми крадат масово водата и ми замърсяват околната среда. Не знам кога ще стане.
Никой не продава гласът си. А вече 24 години все една тяга. Тва не става само с роми.
Ми, като ще е овчо. Да се връщаме назад бе.
В оня комунизъм, дето се утрепаха да го плюят. 
И какво му е хубавото на сега. Пак да попитам?!
Пазар .
На кражби.
На убийства
На безработица.
На купена преса.
На преса пълна само с трупове.
На недостъпно здравеопазване.
На  недостъпно образование.
На гладни и бедни.
И на свободия, рекет, безнаказаност и беззаконие.
Само тва има 24 години.

пп Верно и, че по време на комунизма имаше някои от нещата по-горе. Но в малка форма.
Аз лично работех почти година  във МВР-строително поделение. Със затворници. Знам за кво и колко имаше вътре. Ееее не политици, де.
Тва в България няма да стане.
Била съм в болница и други  институции. Работите стават зле. Ма много зле.
За така наречения обикновен човек.


А той се видоизмени, като всяко звено и институция, до сега.
Остава вярата в децата ни, че инак след две три поколения България няма да съществува.

И още нещо." Хан Кубрат съществувал ли е?!"


Няма коментари:

Публикуване на коментар