събота, 11 май 2013 г.

Закъсняла камбана

Ах, родино мила!
Толкуз трудна беше.
В очукания стар балкан.
Кой беше?
Какво си народила?
Къде са дърветя  високи.
С големи сенки.
От де да пийна?
Твойта' вода'.
У тебе нема'.
Бистрата  водица.
Какво си раждаш само!
Мътеница.
Уж си ми скъпа, мила, драга.
Към мен, със сопата посягаш.
Не съм ли те копал и милвал с длани.
А тииии.
Не щеш и да ме 'раниш.
Какво съм аз, в твоята постеля?
Немил, недраг ли!
Раждаш, зарад двама, трима.
И заради повеля?!
И няма в тебе кръговрат, човешки.
Безсилна си.
Ми казваш, шепнешком.
Наричаш на кръгом!
Къде да тръгна аз, с бразди дълбоки?!
В моя късен час.
Сега съм, тук. При нас!
Безсилно гледам, твойте рожби.
И насаме, кат лудите  думи си нареждам.
Дали  е вече късно за камбана.
Пък и ти си в болки!
Край мене други няма.

Няма коментари:

Публикуване на коментар