понеделник, 6 май 2013 г.

Гергьовден е

Свети Георги беше решил да слезе на земята и да види как се зачита името му. На кое стъпало все пак е между светиите. И дали го слагат близо до Бога.
И тъй като обича овцете се преобрази на агне. Няма да е някоя дърта и дръглива овца я. Хората са плашливи. Такива ги помнеше още от ламята.
Огледа се за последно в огледалото. И като разбра, че нищо не напомня на божествената му фигура, се приготви да скочи. 
В последния момент забеляза че агнето има ореол. Щеше да е голям гаф и паника.
Пък и не знаеше хората какви нрави са придобили....
И тупна, точно зад двама мъже. Те въобще не му обърнаха внимание. Поради разговора си. Ама хич не им пукаше какво става зад тях. Хубаво, че не скочи Свети Илия. 
- Гене, в чудо съм се видял. Моята Гергана, баш снощи. В последния момент ми изтърси, че ще прави парти, разбираш ли. Нали е Гергана! Ма кво парти на дърта магарица.
Това само си го помислих. Иначе щеше да захвърли по мен томахавката за пържоли, с която сечеше по празната дъска.
Свършило агнешкото. А на нейното парти( де съм в тая кадия не знам). Щял да идва елита на фирмата и. И шефът и, бе. А тя му е заместник.
А аз прост строител, дето я изучих сега строя пътища до супери, молове, вериги, гаражи и пазари за животни. Няма агнета. Не знам да се прибирам ли? Или да ходя на врачка да стана на агне и да свършва.
Или пък да си намеря някоя дърта овца дето ще ме хареса и ще ме държи в къщи за куче.
-Оооо, Нико. Ти имаш по-голям шанс. Щото тъщата ти не се казва Гина.  Дала тий заявка за агне преди месец, щото ще се събира клубът  на "Песнопойките с чукове" . И джаз-бъз групировката "Тоз кебап, без майтап".
А тиии се сещаш днеска по зората. Е па защото ставаш рано да пиеш кафе на спокойствие.
Изгорих си гърлото като се сетих. И знаеш ли що. Чух тъщата да лангърка в кухнята и да отваря вратичката на фризера.
Не знам какво стана. Измъкнах се като смок от чобанова сопа. И сега съм ни така , ни онака.
Видял си вече, няма агнешко
Свети Георги-агънцето, без да иска се спъна. Голям камънак, голямо нещо. Не беше свикнал да върви. На четри крака, още по зле. И то през дупки с камъни.
Ония двамата пред него веднага се обърнаха и се опулиха сякаш виждат извънземно.
Застанаха  като него на четри крака и започнаха да пълзят към него.Очите им се напълниха с кръв. А лицата им станаха като ламята, която беше убил преди балдъра.
Свети Георги се уплаши не на шега. Нямаше време да става светия и да лети.
Легна на земята, затвори очи и каза.
-Господи, прибери ме от тази лудница, че оставаш с един светия по малко.
Усети, че излита.  А в ушите му се чуваше само.
-Бечи, бечи, бечи......

пп С много хумор и малко ирония. Честит празник на всички!

Няма коментари:

Публикуване на коментар