Днес не съм се подготвила с картички. Може би самия ден, някак не даде вътрешен порив за изява.
Няма сега тука да си вадя вярата и кантаря и да искам нечие мнение, колко струва. А и има достатъчно публичност, като гледам.
А дали те са вярващи или не, не знам.
Показността на тази вяра взе да става все по голяма и цветна.
Някой си я показва на картинка. Друг на песен. Трети, като поздравява наред с кръст.
Дали съм чела нещо по темата си е моя работа. Но мисля, че каквато и вяра да има човек си остава скрита в сърцето. И вирее не само по Великден.
Също така мисля, че ако забравим за малко думата вярващ и се огледаме наоколо. Най- близо до себе си, ще видим доста неща.
Примерно клошар да рови в казан.Безработни комшии, без средства за препитание. И ако няма па толкова лоши неща.
Можем да се усмихнем. Защото, всички наоколо или гледат празно или намръщено.
А бе все някакво добро за вършене ще се изпречи пред нас.
Вярата насаме в тишина е малко по-голяма. И ако наистина има Бог, той ще ни види какви сме.
Без излишната суета. По мрежи. По празници. И в блъсканицата в църквата да си запалят от божествения огън. А той, дали навсякъде гори?!
И все пак.
Христос Воскресе! или Честит ви Великден!
Бъдете в себе си!
Наистина Воскресе!
ОтговорИзтриване