В тънката линия между тъмното и светлото. Нощта, вече уморена и денят росен пресен, се бяха събрали на своята вечна пет минутка. И тъй като никой не е бил там да им сече времето, не се знае за колко време си пиеха кафето.
Разговора винаги започваше този, който е изкарал смяната. И сега нощта, бавно запелтечи.
-Понякога искам да се сменя с теб. В тъмното всичко е до болка разголено.
Всички страсти!
Уморих се да гледам див, животински секс до кръв. Той граничи с убийство. Не виждам и не усещам, къде им е това удоволствие.
А уж започват с нежност и обич. Само донякъде. После не мога да ти го опиша. Но ти няма да го видиш в тъмното и няма да разбереш тая разголеност до дъно.
А знаеш ли как тази страст наистина убива?!
Всяка моя смяна все едно е минал косач. На човешки глави. Е е е , не са рязани главите. Но там ми е думата. Какво има в тях? Какво ги кара всеки път да изобретяват нови начини на унищожение на човешкото тяло.
Да ти разкажа за последния случай. Преди петнайсет минути.
Нещото, защото това не е човек. Изрязваше от .....парченца на дюбели и си правеше пано на стената. И, накрая го замаза, да не загуби цвят.
Не ти разказвам всичко, че ще помръкне светлината ти.
Много съм уморена. Само някоя щастлива, детска усмивка насън ме кара да издържа. Но в последно време са на изчезване. Ти ще ми кажеш защо?
-Ти, казал денят. Пак си добре. В тъмнината всички показват истинските си лица. При мен всички излизат с маски. Не ги знам кой, какъв е.
Много рядко през деня някой да се разголи и да разбера накъде пътува. Аз съм като игра на тото, комар. Или оная с"тука има, тука няма".
И при мен има същите неща. Хората си мислят, че като се скрият зад някоя стена и зад дебели завеси, някой мой лъч не улавя същината.
Въпроса е като излязат навън. Нали живота е там! Не зад завеса и стени!
О забравих. там някъде са забравили децата и затова им увяхват усмивките. Само онези с големия кураж с усмихват.
И при мен. И при теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар