Игрите на глада

Кучето се опъна тревата и опря нос в предните си лапи. Няколко стръка нежна трева щръкнаха. И за кеф, щеше да ги схруска. 

Не беше гладно. Природата е така изобилна, че както и да завърти нос, все храна, Не посяга на цветя.. Те са божествени създания, които само ще помирише. После ще застане на задните си части и какво.

Ще чертае мисли за кучки, разбира се.

Всички кучки си падаха по цветята. Особено някои сини и ухани. Някои кучета разправяха за нещо розово и лигаво, но не е така. Той имаше опит. Стари куче, " медалист".

Погледна пак тревата между лапите си и тъкмо щеше да я захапе лежерно и зърна калинка.

Ужас! Посегна нежно с лапа и току я сложи на малко място между тревите.

- Ауууу, че сме чувствителни. Чу женски глас, и всичка козина му настръхна заедно с кожата.  Без малко да хвръкне на близкото дърво.

 Но се дрянна  на земята . Чу някакво ръмжене. Притисна кучката на земята, която въобще не се усети и дигна лапа, да му цапне носа. Огледа се без да и обръща внимание и я натисна.

- Лягай ти казвам! Ако ти е мил животът.

Тя все още гледаше недоумяващо, но легна.

Най накрая и тя чу някакъв бучащ шум, приличащ на ръмжене, гърмене или крещене.

Това последното се употребяваше от хората. Имаше ли такова, значи залягай, полягай или беж да те няма. Безсилен си...

Бяха съвсем близо. Лазеха, като тях на четри крака по земята. Но бяха мръсни, голи и миришеха на мърша.  Защото те ядяха месо.

Даже като се натъпчеха, събираха месо да има в запас. Събраното се разваляше, но те си го ядяха. А преди да стане запас, това месо е бягало, дишало и живяло. Също като тях.

В момента два мъжки индивида дебнеха нещо. Единият от едната страна. Другият от другата страна.

Двете кучета така се бяха свили, че не виждаха жертвата. А и си бяха заровили носовете в пръста. Миризмата беше непоносима. Пък и се опитваха да се слеят с тревата. Избягаше ли това което гонеха. Следващите са те.

Изведнъж се чу трясък. Мъжкото куче като по куражлия се надигна. Двата човека се бяха сблъскали. Биеха се разярено и скачаха един върху друг с крака и ръце. Като от там, всеки излиташе със бясна скорост назад.

Ставаха със всичките рани. Засилваха се пак на четри крака и се блъскаха.

Борбата беше за  едното ядене. Но самото предназначение за такова не се виждаше никъде.

При последни  сблъсък двете кучета пръпълзяха в отдалечения край на арената. Изправиха се и дадоха всичко от себе си за да се намерят по далеч от такива игри.

Те само се милваха с лапа.

Никога не го знаеха това, игрите на глада. Докато не станаха жертва.

Или по кучеши казано. Докато не станаха храна