Невидимият клошар със златната гривна

Малко закъснявам с дневните си детайли днеска. 

Аз, не, че съм особено зает човек. Но от време, на време ме прихващат. Ей така си навлизам в неизвестни за мен територии.

И не само на теория де. За мен практиката и най-важна.

Но, преди всяка практика трябва да се направи изследователска  дейност. За моя жалост нямам спонсори, субсидии. Било то държавни. Камо ли Европейски.

А и за тая дейност не трябва много.

Аз и за това закъснявам днес. Щото си бъркам в носа и всички дупки, които могат да се оцапотят. Пък не е нужна цялата информация за личната ми хигиена. Колко трае....

Ще разберете защо.

Тааааааа.

Осени ме идеята да разбера, какво толкова има в казаните за боклук? Или меко казано, да стана клошар. Пък и колко ми трябва на мене, като човек за това. Аз, един дребен пенсионер. С приятни придатъци и разклонения без полза. Те искат поддръжка. А тва струва, какво? Париии!

Щом клошарите ровят. Начи има неща за вземане. Де да знам аз, на тоя "беден" народ кво му е в излишък.

И тъй като в къщи има някои противници  на моите прихванати места от не знам си и къде. Реших да съм невидмият прицел.  Демек. По тайно и от белите на котката.

Станах преди алармата. Шот после в нас, мамата си джаса. Облякох, мъжка блуза от 89 година и един гащеризон. Пак мъжки. От едно фалирало предприятие.  Хубаво, че беше хладно сабахлам. Сложих си един черен фес за маскировка. А и да не ми  падне някоя торба с памперси на кратуната. Ако има такива в казана. 

Взех и двата вида очила. Не за нощно виждане вее. Имам за средно и за близко. За всеки случай. Аз ку имам за нощно виждане очила, ще обера банка  :D. Няма да си правя такива сложни експерименти, които не се знаят дали ще завършат с успех. И дали някоя химическа бомба няма да ми гръмне от някоя торба.

Също така, като всеки клошар си взех чувалче. У нас има :). Не от тънките за боклук, де.

Менажерията свърши с едно компактно прожекторче. И и и дим да ме няма. 

Изгрева няма да чака мен. Конкуренцията да нас си доста голяма.

Тъкмо бяха разчистили малко. Инак имаше да клеча. Да не казвам кат какво :D

Само, че казана беше полу-пълен или полу-празен. Все там. Аз съм вече малко тежичка. Ма нямаше как. Припомних си как на трийсе се кикерчех по кайсиите, и ей ме вътре. Нямах кука на професионалист. Пък и ми се искаше да видя от близо нещата. Дан взема да пропусна нещо. Плюс това бях с ръкавици. Медицински.

Мой си представете. Освен малкото боклук. Имаше хляб. Почти цял. Но сух. Пакет развалени пържоли.

Дрехи хвърлям и аз. Признавам. не нося ли едно нещо пет години и джазтара.

Някаква кутийка ми се видя. Ма в тая тъмница. Дори и с лупите. Взех  някакъв синджир и го намотах на ръката си. Да го видя в къщи като съмне.

Ааааа, книги. На някой вече му пречат. Не е на мода да се чете, тааа. И да се бърши прахът. Глеам тука Агата Кристи, Едгар Алан По.  Беее. Все има кого да утрепе човек. Няма начин да не ги прибера. И другите. Тва е стара класика веееее...

- Како, ма! К'во прайш в нащо казан, да питами? Тука  е нащу  бъркани? Ако ша искаш да са събираш в казанити, първу  са отива в нащу сивникат . Там си шакаш редъ. Щоту всички за заети. Казанити! Ку мре някокуй от нас, вземаш казан. Точка. 

Сига давай чувала тука, чий пулагаему.

Прибрах са ни узряла, ни съвсем. Щото бяха с две кучета. Инак как ще се дам аз :D

От мен да мине. Няма да ги  слагам при " Баскервилскто куче". Нито ще ходим на голф. По Агата Кристи.

Та позакъснях и все пак ми започна деня. Остана да закуси свекървата. Да и занеса.

- Уж пари нямате толкова месеци, а тройна златна гривна си си купила за ръката!